МРЕЖА ОТ УЧЕНИЧЕСКИ КЛУБОВЕ
"СЛЪНЧОГЛЕД"
ЗА ЛЮБОЗНАЙКОВЦИ, ПЪТЕШЕСТВЕНИЦИ И ОТКРИВАТЕЛИ
ПРИРОДАТА И НИЕ
АЗ И ОБЩЕСТВОТО
ЕСЕННА РАЗХОДКА
Аз гледах небесата сини,
гори зелени и поля,
прехвърчащите птички лекокрили
из въздуха, ухаещ на липа.
Отнейде тих ветрец подухна,
обрули клони, паднаха листа.
И глас отнякъде ми лекичко подшушна:
“Там погледни – към сивата земя”.
Послушах го, надолу се наведох,
погледнах аз към сухата земя,
боклуци в есенни листа съгледах.
Но кой направи всичко туй сега?
Огледах се аз и видях
как от колите газове излизат,
как те обгръщат малкия ни свят
и като черен дявол в нас самите влизат.
Тогава нещо важно осъзнах
и истината мигом аз прозрях:
Щом не опазваме околната среда
изпълваме света със мрачина.
И ето моят зов към всички по света:
“О, мили хора, пазете вий околната среда,
защото в нея скрита е вълшебница една,
тя пълни нашите сърца със мир и доброта.
Мечта
Диляна Митева, ученичка от 6 клас, ОУ „П.Р.Славейков”
Ние сме млади хора – любопитни и любознателни, все още безгрижни, жадни за радост и обич. Ние искаме да живеем в хармония с Природата, да бъдем близо до нея. Искаме край нас да цъфтят цветя, да зеленеят гори и поляни, да чуваме песните на птиците....... Омръзна ни да гледаме бетонови блокове и сив асфалт.
Някога е имало пролет и лято, и всички сезони. Някога с първия топъл дъх на моретата са прелитали лястовички, славеи и алени рози са цъфтели на всеки прозорец.
Днес лястовички и славеи има само в учебника по биология. Рози цъфтят все по-рядко.
Мечтая за топли юлски нощи в Балкана. Да легна по гръб и замаяна да слушам песента на щурците. Да гледам нощем светлините на звездите..... Божествен мир и Божествена хармония.